Ограничаване на гама-фотон до ядрен мащаб
1 · Предскажи
Ако се опиташ да ограничиш фотон в рамките на едно атомно ядро (около фемтометър), принципът на неопределеността изисква огромна минимална неопределеност на импулса. Помага ли това да се обясни защо свободни електрони никога не се намират ВЪТРЕ в ядро?
- Принципът на неопределеността не се прилага на ядрени мащаби.
- Ограничаването до ядрен мащаб би изисквало необичайно малка неопределеност на импулса.
- Да — ограничаването на която и да е лека частица до ядрен мащаб би изисквало неопределеност на импулса (а оттам енергия), далеч по-голяма от наблюдаваната да изтича от ядрата, изключвайки електрони, живеещи вътре.
2 · Постановка
- Отвори настройката гама ограничение и натисни Нулирай. Тази настройка моделира фотон 100 MeV, ограничен близо до фемтометров (10⁻¹⁵ m) мащаб.
- Включи показанието за минимална неопределеност на импулса.
- Задай областта на ограничение Δx за всеки опит (близо до ядрен мащаб) и запиши минималната възможна неопределеност на импулса.
3 · Събери данни
| Област на ограничение Δx (nm) | Неопределеност на импулса Δp (×10⁻²⁰ kg·m/s) |
|---|---|
| 5.00e-7 | |
| 1.00e-6 | |
| 2.00e-6 |
Чертай Δp (ос y) спрямо 1/Δx (ос x) за трите си опита.
4 · Анализирай
- За един опит изчисли Δp_min = ℏ/(2Δx) с ℏ = 1.055×10⁻³⁴ J·s. Сравни с таблицата — забележи, че тези стойности са около 10⁵ пъти по-големи от тези на експеримента електрон на Хайзенберг, понеже Δx тук е около 10⁵ пъти по-малко.
- За фотон импулсът се свързва с енергията чрез p = E/c. Обясни как превръщането на стойностите ти Δp_min в еквивалентна минимална енергийна неопределеност (умножи по c) помага да се обоснове защо частици, ограничени до ядрени размери, трябва да носят огромна минимална енергия — десетки MeV, съответстващи на фотона 100 MeV на този експеримент.
5 · Надгради
- Исторически физиците се чудели дали електроните, излъчвани при бета разпад, не са били „съхранявани вътре“ в ядрото предварително. Този аргумент с принципа на неопределеността (електрони, ограничени до ядрен мащаб, би трябвало да имат далеч повече енергия, отколкото електроните при бета разпад реално имат) е ключово доказателство, че електроните вместо това се СЪЗДАВАТ в момента на разпада, а не предварително съществуват в ядрото.
- За разлика от електрона в електрон на Хайзенберг, този експеримент изрично моделира безмасов фотон, ползвайки импулс p = E/c вместо p = √(2mK). Обясни защо формулата за импулс на фотон трябва да е различна от тази на масивна частица.
Физиката зад този експеримент
Неопределеност на ядрен мащаб
Ограничаването на която и да е частица — включително безмасов фотон — в рамките на Δx ≈ 10⁻¹⁵ m изисква минимална неопределеност на импулса Δp ≥ ℏ/(2Δx) от порядъка на 10⁻²⁰ kg·m/s, съответстваща на енергии, далеч надвишаващи наблюдаваните за частици, реално намиращи се в ядра.
Съвременна физика
- Фотоелектричен ефект: рязък енергиен праг
- Фотоелектричен ефект: спиращ потенциал
- Истинска фотоклетка: работата на излизане на натрия
- Комптоново разсейване: отместване на дължината на вълната при 90°
- Комптоново разсейване: максимум при обратно разсейване
- Комптоново разсейване: сравнение при малък ъгъл
- Серията на Балмер: видими спектрални линии на водорода
- Серията на Лиман: ултравиолетови линии на водорода
- Серията на Пашен: инфрачервени линии на водорода
- Радиоактивен разпад: датчиране с въглерод-14
- Медицински радиоизотопи: краткият период на полуразпад на технеций-99m
- Ядрена енергия на свързване: модел на течната капка