Стоящи вълни: хармоници на фиксирана струна

1 · Предскажи

Струна, фиксирана и в двата края, резонира на конкретни честоти, наречени хармоници. Как честотата на 2-ри и 3-ти хармоник се свързва с основната?

2 · Постановка

  1. Отвори настройката стояща струна и натисни Нулирай. Опънатост (120 N), линейна плътност (0.01 kg/m) и дължина (1.2 m) са фиксирани.
  2. Включи показанието за основна честота на струната.
  3. Задай номера на хармоника n за всеки опит и запиши резонансната честота.

3 · Събери данни

Номер на хармоника nОсновна f₁ (Hz)Резонансна честота fₙ (Hz)
1
2
3

Чертай резонансната честота fₙ (ос y) спрямо номера на хармоника n (ос x) за трите си опита. Минава ли линията през началото?

4 · Анализирай

  1. Изчисли f₁ = √(T/μ)/(2L) с T = 120 N, μ = 0.01 kg/m, L = 1.2 m, после fₙ = n·f₁ за всеки ред. Сравни с таблицата.
  2. Графиката ти fₙ-спрямо-n трябва да е права линия през началото с наклон f₁. Обясни защо фиксирането и на двата края принуждава само цели кратни на f₁ да резонират.

5 · Надгради

  1. Основният тон на китарна струна задава нотата, която чуваш, но струната вибрира едновременно и на по-високи хармоници, давайки на нотата ѝ тембъра. Къде другаде в това приложение можеш да видиш множество хармоници комбинирани?
  2. Ако съкратиш струната до половината ѝ дължина (запазвайки опънатостта и линейната плътност), какво би станало с основната честота? Ползвай f₁ = v/(2L), за да обясниш.

Физиката зад този експеримент

Основен тон на стояща вълна с фиксировани краища

Струна, фиксирана и в двата края, поддържа стояща вълна, чиято най-ниска (основна) честота зависи от скоростта на вълната и дължината на струната: f₁ = v/(2L).

Хармонична редица

По-високите резонансни режими възникват на цели кратни на основната: fₙ = n·f₁. Всяко цяло число n съответства на още една половин-вълна, побираща се на струната.

← Назад към експеримента

Вълни и звук

138 безплатни работни листа по физика за печат